Вирусолог: Доста нови ваксини идват
Една от хипотезите за появяването на новия вид на коронавирус - Омикрон, е, че той е зародил при пациенти с ХИВ. Възможно ли е това да е неговият генезис?
Всичко по тематиката: Епидемията ковид (COVID-19) 28764
" Това е една работна догадка, такава имаше предходната година в края във връзка с " Алфа " разновидността. Логиката е, че толкоз доста разновидности на едно място, те и при " Алфа " бяха доста, сега и при Омикрон са още повече, най-вероятно са зародили в един и същи човек. Ние знаем почти с каква скорост се движат измененията в SARS‑CoV‑2. Според някои калкулации те са по две мутации на месец. А в този момент се появява вид с повече от 50 разновидности ", заяви пред Bulgaria ON AIR вирусологът от БАН проф. Радостина Александрова.
Според нея тези разновидности са се появили в един и същи субект.
" Това е бил човек с доста сериозен имунодефицит, прекомерно допустимо е това да е нелекувана ХИВ зараза. При такива хора вирусът се задържа доста по-дълго време и през това време той се развъжда. Създава милиарди свои потомци, които основават свои милиарди потомци. Имунната система не може да го почисти, това не е по силите ѝ. И по този начин се натрупват разновидности ", добави проф. Александрова.
" Това са два изцяло разнообразни вируса. ХИВ е ретровирус, SARS‑CoV‑2 е ковид. Но в това време, в случай че погледнем към историята им - ще забележим, че имат доста общи неща и допирни точки. Общото е и в нашите реакции. Нашето държание и душeвност не се трансформират толкоз доста. През 81-ва година за първи път е разказан синдромът на добитата имунна непълнота. Две години по-късно в Париж откриват вирус, който е чужд до тогава - ХИВ. Година по-късно в Съединени американски щати изолират този вирус от огромна група пациенти. Тогава беше потрес за всички, първоначално имахме доста малко информация, не знаехме тъкмо по какъв начин се популяризира ", сподели вирусологът.
През 90-те се появява комбинираната терапия против ХИВ/СПИН и посредством нея хората към този момент живеят обикновено.
" И за ХИВ, и за SARS‑CoV‑2 имаше доста сходни тайни теории, че те са зародили в лаборатория. Много хора към момента се питат дали в действителност ХИВ съществува. За него към момента няма ваксина, макар че в самото начало имаше вяра, че ще се появи скоро, откакто вирусът към този момент беше изолиран. Но това до ден сегашен не се случва, а аргументите са доста. Учените не са се отказали да основат такава ", акцентира тя.
Някои от медикаментите, които се употребяват против SARS‑CoV‑2, са от същата група на медикаментите против ХИВ.
" През септември Администрацията по надзор на храни и медикаменти даде зелена светлина на една нова технология, която може да редактира гени. Идеята с нея е да се реализира нещо доста огромно и то е да може ХИВ да бъде напълно оздравял в хора с хронична зараза ", посочи проф. Радостина Александрова.
Експертът заяви, че е даден старт на огромен интернационален план на учени, тръгнали са " на лов " за хора, които не са чувствителни към зараза със SARS‑CoV‑2.
" Не става въпрос за хора, които са били в контакт и са го прекарали без признаци, а които изобщо не са се инфектирали. Те би трябвало да дават отговор на доста съществени условия, с цел да бъдат включени. Най-голям е ползата към хора, които живеят дружно ", добави тя.
По думите ѝ СЗО никога не е реагирала толкоз бързо, както в този момент за новия вариант Омикрон.
" И страните от Г-7 си събраха здравните министри. Това че Омикрон има огромен брой разновидности, не го трансформира в голяма заплаха. Не и преди да разберем защо става дума ", безапелационна е проф. Александрова.
Попитана дали би трябвало да изчакаме с слагането на бустерната доза, тя отговори: Не се знае дали ще се стигне до нуждата от бустерни ваксини, тъй като не знаем в каква степен разновидностите ще трансформират структурата на вируса. Експертите предизвестиха, че до актуализиране на имунизациите ще се стигне, когато се появи вид, против който те не могат да ни обезпечат задоволително добра отбрана. От Южна Африка получихме данни, че разновидността се популяризира най-вече измежду младежи. Те са най-социално дейни, минимум склонни да съблюдават рестриктивните мерки.
" Доста нови ваксини идват към нас. Някои от тях са на финалната права. Една от тях е тази на Novavax. Тя е друга от това, което разполагаме. При Novavax това са едни вирусоподобни частички. Съдържа и адювант - това е вещество, което подтиква нашата имунна система. Друга ваксина, която също съставлява интерес, към този момент са подадени документи за вероятно позволение, това е препарат на фирмата Valneva. При нея вирусът е цялостен, не е единствено генетична информация. Вирусът не може да се развъжда, не може да ни разболее, само че пък може да провокира имунен отговор. И още една ваксина, която мен ме впечатли, тя се създава в Израел и е под формата на хапче. Тя получи позволение в Южна Африка и там започнаха първата фаза на клиничните изследвания ", допълни вирусологът към Българска академия на науките.
Лекарствата на Pfizer и Merck би трябвало да се ползват по-рано, изключително при хора, които са от по-рисковите групи. Те понижават риска от хоспитализация, стана ясно още от думите на проф. Александрова.
Всичко по тематиката: Епидемията ковид (COVID-19) 28764 
До края на януари всеки пълновръстен британец ще има достъп до бустер ваксина 
Близо 70 хиляди са новозаразените в Германия 
Южна Корея записва рекорден брой новозаразени
Всичко по тематиката: Епидемията ковид (COVID-19) 28764
" Това е една работна догадка, такава имаше предходната година в края във връзка с " Алфа " разновидността. Логиката е, че толкоз доста разновидности на едно място, те и при " Алфа " бяха доста, сега и при Омикрон са още повече, най-вероятно са зародили в един и същи човек. Ние знаем почти с каква скорост се движат измененията в SARS‑CoV‑2. Според някои калкулации те са по две мутации на месец. А в този момент се появява вид с повече от 50 разновидности ", заяви пред Bulgaria ON AIR вирусологът от БАН проф. Радостина Александрова.
Според нея тези разновидности са се появили в един и същи субект.
" Това е бил човек с доста сериозен имунодефицит, прекомерно допустимо е това да е нелекувана ХИВ зараза. При такива хора вирусът се задържа доста по-дълго време и през това време той се развъжда. Създава милиарди свои потомци, които основават свои милиарди потомци. Имунната система не може да го почисти, това не е по силите ѝ. И по този начин се натрупват разновидности ", добави проф. Александрова.
" Това са два изцяло разнообразни вируса. ХИВ е ретровирус, SARS‑CoV‑2 е ковид. Но в това време, в случай че погледнем към историята им - ще забележим, че имат доста общи неща и допирни точки. Общото е и в нашите реакции. Нашето държание и душeвност не се трансформират толкоз доста. През 81-ва година за първи път е разказан синдромът на добитата имунна непълнота. Две години по-късно в Париж откриват вирус, който е чужд до тогава - ХИВ. Година по-късно в Съединени американски щати изолират този вирус от огромна група пациенти. Тогава беше потрес за всички, първоначално имахме доста малко информация, не знаехме тъкмо по какъв начин се популяризира ", сподели вирусологът.
През 90-те се появява комбинираната терапия против ХИВ/СПИН и посредством нея хората към този момент живеят обикновено.
" И за ХИВ, и за SARS‑CoV‑2 имаше доста сходни тайни теории, че те са зародили в лаборатория. Много хора към момента се питат дали в действителност ХИВ съществува. За него към момента няма ваксина, макар че в самото начало имаше вяра, че ще се появи скоро, откакто вирусът към този момент беше изолиран. Но това до ден сегашен не се случва, а аргументите са доста. Учените не са се отказали да основат такава ", акцентира тя.
Някои от медикаментите, които се употребяват против SARS‑CoV‑2, са от същата група на медикаментите против ХИВ.
" През септември Администрацията по надзор на храни и медикаменти даде зелена светлина на една нова технология, която може да редактира гени. Идеята с нея е да се реализира нещо доста огромно и то е да може ХИВ да бъде напълно оздравял в хора с хронична зараза ", посочи проф. Радостина Александрова.
Експертът заяви, че е даден старт на огромен интернационален план на учени, тръгнали са " на лов " за хора, които не са чувствителни към зараза със SARS‑CoV‑2.
" Не става въпрос за хора, които са били в контакт и са го прекарали без признаци, а които изобщо не са се инфектирали. Те би трябвало да дават отговор на доста съществени условия, с цел да бъдат включени. Най-голям е ползата към хора, които живеят дружно ", добави тя.
По думите ѝ СЗО никога не е реагирала толкоз бързо, както в този момент за новия вариант Омикрон.
" И страните от Г-7 си събраха здравните министри. Това че Омикрон има огромен брой разновидности, не го трансформира в голяма заплаха. Не и преди да разберем защо става дума ", безапелационна е проф. Александрова.
Попитана дали би трябвало да изчакаме с слагането на бустерната доза, тя отговори: Не се знае дали ще се стигне до нуждата от бустерни ваксини, тъй като не знаем в каква степен разновидностите ще трансформират структурата на вируса. Експертите предизвестиха, че до актуализиране на имунизациите ще се стигне, когато се появи вид, против който те не могат да ни обезпечат задоволително добра отбрана. От Южна Африка получихме данни, че разновидността се популяризира най-вече измежду младежи. Те са най-социално дейни, минимум склонни да съблюдават рестриктивните мерки.
" Доста нови ваксини идват към нас. Някои от тях са на финалната права. Една от тях е тази на Novavax. Тя е друга от това, което разполагаме. При Novavax това са едни вирусоподобни частички. Съдържа и адювант - това е вещество, което подтиква нашата имунна система. Друга ваксина, която също съставлява интерес, към този момент са подадени документи за вероятно позволение, това е препарат на фирмата Valneva. При нея вирусът е цялостен, не е единствено генетична информация. Вирусът не може да се развъжда, не може да ни разболее, само че пък може да провокира имунен отговор. И още една ваксина, която мен ме впечатли, тя се създава в Израел и е под формата на хапче. Тя получи позволение в Южна Африка и там започнаха първата фаза на клиничните изследвания ", допълни вирусологът към Българска академия на науките.
Лекарствата на Pfizer и Merck би трябвало да се ползват по-рано, изключително при хора, които са от по-рисковите групи. Те понижават риска от хоспитализация, стана ясно още от думите на проф. Александрова.
Всичко по тематиката: Епидемията ковид (COVID-19) 28764
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ